Село Асеново се намира на около 50 км. североизточно от областния център Велико Търново. То е най-отдалеченото населено място в тази посока. В голяма част от землището си граничи със села на област Търговище. Общата площ на землището е около 37 000 декара, 1/3 от които гори. Селото е разположено в неголяма котловина, заградена от запад и североизток със стръмни баири. Простира се от север към юг с обща дължина повече от 2 км. Терена на селището е силно нагънат, с много наклони, баири, сухи дерета и не много източници на вода. Край селото минава Голяма река.

Според летописните книги с.Калъчлари ( Асеново ) е създадено през 1450 г. от скотовъдци и ловджии, около десетина семейства. "Къщите били осем, направени в земята, отгоре покрити с шума или слама и пръст и отстрани дупчици колкото око за прозорец. В много случаи вратата и комина били източниците на светлина. За постелки и завивки им служели кожите на убити зверове. В средата на къщата се намирало огнището. Около селото им били нивите, които и сега служат за същата цел. Занятието им било отчасти земеделие, а повечето ловджийство и скотовъдство."

На няколко пъти през годините селото се е измествало на около 4-5 км. в страни от сегашното си местоположение. Предполага се, че причините за това са оскъдната паша, пресъхване на водните източници и двете големи чумни епидемии - през 1830 г. и 1856 г. Следите на изоставените села бързо са се заличавали. Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че се отнася за малко селище със строежи от дърво, шума, слама и кал. Времето бързо е заличавало оставените следи.

На сегашното си място с.Асеново съществува откъм 1700 г. Пръв се заселва турчинът Ибиш Заим. След него започват да се заселват и други турци и българи, и постепенно става голямо селище. На първото преброяване през 1880 г. жителите наброяват 1053 човека, от тях 658 българи. Сто години по-късно жителите стават около 1500, за да намалеят днес до 733 души.