Образователните процеси

в с.Асеново (преименувано на 1.І.1897г. от Карачалък на Асеново, в чест на цар Асен, по желание на населението) започват по-рано от официално приетата 1871 година. Още през 1856 г. учителят Игнат Николов започва да преподава, като в период на 3-4 години първо води обучение в частни къщи, а от 1860 г. в специално направена килийка за богомолци, и в една стая за ученици. Големината на стаята била 4 метра дължина, 3 метра широчина и около 1,5 метра височина. Стените били намазани с белилка. Стаята се осветявала от две малки прозорчета, като за стъкла са служили бели книги, залепени с тесто по черчеветата. Даскал Игнат бил учител и свещеник. В делничните дни събирал младежите и ги учил на четмо и писмо, а в празничните отварял килията и четял молитви на християните. В училището учениците изучавали старобългарска азбука, Часослов и Псалтир. Събирали се до 15 ученици, и то повече момчета. Учението е било без отделения. Най-подготвените ученици сядали най-отпред, а по-слабите зад тях. Така се определяло кой в кое отделение се намира. След изучаване на материала ученикът сядал на по-преден чин. След като усвоели азбуката, Часослова и Псалтира обучението завършвало, и ученикът ставал учител. Всичко научено се прилагало на практика.

След Игнат Николов даскал в селото става Йовчо Делиганев от с.Водица, който учителствува от 1860 г. до 1865 г., „при същите условия”. Между 1865 г. и 1868 г. мястото на учител е заето от Йордан Райков дошъл в селото от Поповския край. По-нататък се изреждат следните учители: Стоян Пенев от с.Водица, работи от 1868 г. до 1870 г.; Иван Рачков от с.Асеново, работи от 1870 г. до 1872 г.; Гено Пенев от с.Асеново, работи от 1873 г. до 1874 г.; Цоньо Русев от гр.Стражица, работи от 1874 г. до 1876 г.; Стою Вълчев от гр.Стражица е учител до 1880 г. През 1880 г. – 1882 г. учител е Иван Иванов от с.Камен, който в последствие е ръкоположен за свещеник в селото. Неговото място се заема от Димитър Цонев от гр.Стражица, който преподава до 1884 г. След тази година учителите вече стават двама. Христо Караиванов от гр.Велико Търново учителствува от 1884 г. до 1901 г., след като останал на постоянно местожителство. Негови колеги са били Христо Делев от гр.Лясковец и Ненко Колчев от с.Асеново.